15. 01. 16

Да изтръскаме праха

16 януари 2015 г.

Преди почти 5 години,  на 11 май 2010 г. беше изпратено официално писмо с обобщение на  тревожни данни, свързани с контрола на безопасността на  храните до министър преседателя, министрите на здравеопазването и на земеделието.
Това беше краят на един изтощителен период, в който група ентусиасти свършиха работата на държавата.
Провериха Какво ядем.

Не остана медия, която да не писа или излъчи резултатите.  
Очаквахме официална реакция от отговорните институции. Но не би.
Заради това им  написахме и  въпросното  официално писмо. За да обърнат внимание.

 

Историята обаче си има предистория.
Може би да започнем от там, че спорът  с българското министерство на здравеопазването,  за липсата на контрол върху химическите замърсители в храните,  се доближава до  своя 15-годишен юбилей. През тези години водихме  кореспонденция, която по принципите на функциониране на системата, принципи, които пазят самата система като такава,  потъваше  в черна дупка.


Докато през  2010,  най-сетне се намери  подкрепа за провеждане на първите независими изследвания на храните от български магазини.

Резултатите бяха ужасяващи.
Те показаха с факти, че България се е превърнала в бунището на пазара за храни в Европа.
Защото е известно,  че тук контрол има само на хартия.

Аргументитете ни за такова на пръв поглед крайно твърдение бяха нашите резултати от продължилата почти две години програма за анализи на остатъчни съдържания на пестициди. Тези резултати, бяха услужливо предоставени на българското правителство, за да си оправи батака.

Как реагира системата на вече аргументираното ни оплакване срещу българското министерство  на здравеопзаването?

Какво се случи?

Ами препрати писмото ни с оплакванията ОТ здравното министерство НА същото това министерство! На същите тези служители. И до там.

И днес, когато след две години политическа нестабилност, отново  имаме правителство, решихме  и ние отново да  повдигнем въпроса. Официално.
Не само в сайта ни. Защото имаме ПРАВО ДА ЗНАЕМ. Нали?

Какъв е отговорът Ви г-н Борисов?
Дали да не  сменим  подхода? Може ли да се очаква, че този, от когото се жалваш,  ще каже нещо друго освен "Не е вярно" ?

Това ли е системата - кабинета на министър председателя да играе ролята на пощенска кутия?

Иначе казано,
Какво мислите за данните, които Ви съобщихме и за отговора на МЗ?

Някой сравни ли двете писма?

Чете ли ги изобщо?

Питаме министър председателя в официално писмо. Той би могъл да пита началника на кабинета си.
Валентина Лукова

12. 09. 03

Шокиращо

 

 

12. 09. 02

Карайте внимателно!

10. 07. 03

Мълчанието на институциите

5 Юли 2010г.
Източник : Правото да Знам

На 11 май 2010 година беше изпратено официално писмо с обобщение на  тревожни данни, свързани с контрола на безопасността на  храните до министър преседателя, министъра на здравеопазването и на земеделието и храните.

В него говорим, както за недостоверността на българския мониторинг, така и за финнасирането на тази скъпа дейност, за възможно заблуждаване на ЕК  и др. Все сериозни неща.

Какво се случи оттогава в различните институции?

  • Само 8 дни по-късно беше получен отговор от Министерство на земеделието и храните.
  • Oт кабинета на Министър председателя ни уведомиха, че отговор ще получим до  2 месеца от завеждането на писмото.
  • Министерството на Здравеопазването, което пряко отговаря за контрола на храните от растителен произход в магазините, до този момент - 54 дни от завеждането на писвото  не дава никакъв сигнал, че по проблема се работи. Никой не ни е търсил за да предоставим протоколи или контретните данни, не ни е известно и да тече някаква проверка  на изненесите от нас факти. Няма искане за среща или разговор. Нищо. Тишина.

 

Ако не виждате писмото от конкретната страница , можете да го отворите  като кликнете на линка прочети повече.

 


 

Read More: Мълчанието на институциите
10. 07. 03

Оповестяване на нови резултати от анализи на храни

 

1 Юли 2010 г.
Източник : Правото да Знам

На сайта на Фондация Правото да знам са публикувани нови данни от анализи на домати, ягоди и краставици.
Храните са закупени на 7 юни от големи български борси и магазини.

Цялата информация  относно новите проби можете да намерите тук.

 

От направените през 2009 и 2010 г. до този момент анализи на плодове и зеленчуци, в рамките на проекта, обобщениете резултати изглеждат така:

Общ брой проби - 39
Чисти проби без пестициди - 3 бр. = 8%
Замърсени проби - 36 бр. = 92%
Максимален брой пестициди в 1 проба - 14 бр.
Максимален брой забранени пестициди в  1  проба - 3 бр.
Общо 51 % от пробите не е трябвало да бъдат допуснати на  българския  пазар заради забранени или наднормени пестициди.

Заб. Поради високата цена на отделните анализи, проверка за съдържанието на различини пестициди е правена само за портокалите и гъбите. Всички останали плодове и зеленчуци са анализирани  за много по-малък брой пестициди. Това е причината да не е възможно да се говори, че с най-голям брой пестициди по принцип са били портокалите. Числото, което сме посочили служи само да илюстрира до каква степен е възможно да се замърси един продукт.

 

10. 06. 30

Търси се Дон Кихот в РИОКОЗ

30 Юни 2010г.
Източник : Правото да Знам

Защо системата за мониторинг на за пестицидни остатъци в България не работи?
Защо на пазара се продават плодове и зеленчуци с наднормени и/или забранени пестициди?


На тези и на много други свързани въпроси предлагаме обяснение в открито писмо, изпратено до 6 РИОКОЗ в страната, с копие до министъра на здравеопазването и медиите.

Писмото е написано от ръководителя на проекта "Граждански принос към създаване на ефективна и прозрачна система за мониторинг на храните в България” Валентина Лукова.

 

 

Ако не виждате самото писмо от конткретната страница, кликнете на прочети повече за да отворите цялото писмо.

 

 


 

 

ДО

ДИРЕКТОРИТЕ НА РИОКОЗ.
В ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЛЕВЕН,
ВАРНА , БУРГАС, ПЛОВДИВ И СОФИЯ

 

ДО
Д-Р АННА-МАРИЯ БОРИЗОВА
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО


ДО

МЕДИИТЕ

 

Уважаеми госпожи и господа директори на РИОКОЗ,
Обръщам се към Вас по повод публикации в печатните и електронни медии по изнесена от мен информация за контрола на пестицидни остатъци в храни от растителен произход.
Макар и обобщена и опростена, информацията, която изнесох не винаги беше коректно представена, в преобладаващия брой случаи беше и силно съкратена и акцента беше поставен върху сензацията. Това е напълно естествено, най-малкото защото медиите се стремят, както да създадат новина , така и да я преведат на разбираем за средния гражданин език. Иначе казано те си вършат тяхната работа.

По всяка вероятност служителите в РИОКОЗ, които пряко работят по контрола на пестицидни остатъци, а и ръководствата на отделни РИОКОЗ са останали с погрешни представи.

С риск да ви досадя тук ще се опитам да изясня няколко ключови момента в позицията си.

Две думи за мен самата. Завършила съм Химически факултет на СУ и винаги съм работила по специалността си в различни области на химията, както и на границата й с биологията. От 2002г. до сега се интересувам активно от препаратите за растителна защита (пестицидите) в качеството си на експерт и член на борда на eвропейска мрежа за контрол на пестицидите. Познавам добре законодателството, политиката и практиките, свързани с всички аспекти на пестицидите (без етапа на тяхното прилагане). Участвала съм активно в разработване на становища и препоръки от името на независими експерти, при разработването и приемането на новото законодателство за пестицидите на ниво ЕС и ниво страни-членки, за което лобирахме от 2003 г., чието създаване стартира през 2006 и което приключи в края на 2009 г.
В тази връзка е бил и интересът ми към ситуацията в България.


От 2004 г. се опитвам да разбера какво в България не е наред с контрола на пестицидни остатъци в храните. Защо данните от анализите, които вие извършвате не се публикуват от Министeрство на здравеопазването? Защо не се вземат предвид при планирането за следващите години? Защо резултатите на България така драматично се различават от тези на Европейските страни? Тези и много други свързани въпроси аз задавам на Министрите на Здравеопазването, които и да са били те, вече 6 години.

Никога не получих смислен отговор. Нещо повече, считайки, че аз съм просто някаква възмутена, средностатистическа гражданка, от Министреството ми даваха отговори, които бяха безсмислени, заблуждаващи или направо неверни.
Ето само един пример, в който РИОКОЗ-ите също са въвлечени.
През юли 2009 г., направих поредния си опит да стигна до данни от МЗ за контрола на остатъчни съдържания на пестициди в храните за последните 3 години. 28 дни по-късно , след множество разговори и непрекъснат натиск от моя страна, успях да си получа отговора. Едно писмо, с брой проби, които се различаваха с данните в приложената справка и които бяха неверни за броя на анализите на всяка проба (еднакви за всички проби ). Неверни, защото независимо какво казват експертите от МЗ на журналистите, ние с вас знаем, че вашите лаборатории са с различен капацитет.
По тази причина се наложи да се обърна директно към отделните лаборатории в 6-те РИОКОЗ с молба за информация от първоизточника. В разгара на летния сезон, когато всички хора почиваха, някои от вас събираха информация, която веднъж вече са били изпратили, но тя е потънала в папките на чиновниците.

Искам искрено да благодаря на РИОКОЗ Велико Търново и Плевен, които буквално броени дни след искането на информация, преди дори да е изтекъл изисквания от закона срок (14 дни ) за разглеждане на молбата ми, ми изпратиха данните. Третата лаборатория, от която взехме информацията, макар и с доста формалности беше тази в София. Получавнето на останалите отговори беше затруднено и забавено, а от една от лабораториите, така и не получихме точно това, което поискахме, въпреки че през декември 2009 г. – цели 6 месеца по-късно, все още продължавах да им пиша писма. Накрая просто се отказах. Фактически от тяхна страна е налице нарушение на Закона за досъп до информация. Този Закон, впрочем аз трябваше да разяснявам на юристи в някои от РИКОЗ-ите в редица мейли и телефонни разговори, което е една добра илюстрация за това как работи ситстемата за Достъп до информация в РИОКОЗ.


А как става това в Европа? Там всеки гражданин може да влезе в информационната система на съответната институция и с един клик на мишката да види какво е било изследвано, конкретно по видове храни, от кои магазини е взето, точно какви са били концентрациите, които са били установени и дали те са били под или над МДК, както и дали са открити пестициди, които не са включени в списъка на одобрените към Директива 91/414/EEC,( или сега вече на Регламента за пискане на пазара на пестицидите). Периодично се публикуват информационни бюлетини, набелязват се реални мерки, работи се с търговците и с производителите и системата се усъвършенства непрекъснато. В такава държава искам да живеят децата ни. Убедена съм, вие също.

Така или иначе, след цялата одисея, с получените от 6-те РИОКОЗ резултати, направих някои съпоставки.
Може би ще ви е интересно да научите, че сумирани, данните от вашите отговори се различаваха с тези, подготвени от експертите на МЗ. Разликата варираше между +1725 бр. проби (от писмото) до +1841 бр. проби (от приложената към писмото справка)!
От друга страна България е съобщила на ЕК данни за 2007 г. , както следва: 2581[1]+202[2]+62[3]=2845 по националната програма и 829 по координираната, или общо 3674 бр. проби. Това обаче се различава от предоставеното ни от МЗ или с 1137 бр. проби, или с 500 бр. проби, което няма как да се разбере, тъй като само Пловдив и Плевен ни казаха в отговорите си по колко проби са правили по координираната програма. Така или иначе отговорите (защото аз не знам кое от техните числа да ползвам) на МЗ до нас се различават от данните за ЕК. Възниква въпросът - Кой е бил заблуден – ние или ЕК? Или може би това е грешка, заради проблем в системата за обработка и съхраняване на данните? Но това не е ли също толкова опасно?
Подобен злополучен опит имах и преди няколко години, когато според мен чиновниците в МЗ объркаха бр. анализи с бр. проби , но ситуацията така и не се изясни. По подобен непрофесионален начин подхожаше МЗ в годините от 2005 г. насам и по други въпроси, някои от които още по-скандални, защото касаеха непознаване на родното и европейско законодателство . При явно възможната некомпетентност и грешки как може да се очаква качествено методическо ръководство от централното ведомство към РИОКОЗите?
Тези и други факти са затвърдили у мен мнението, че системата за обработка и вземане на управленски решения от МЗ по отношение на пестицидните остатъци в храните не функционира. От години.

По въпроса за достоверността на данните, които българската система за контрол на остатъчни съдържания на пестициди в храните събира от 2004 г.
В ЕС за периода 2004-2007 г. средния процент на замърсеност на храните с пестицидни остатъци варира между 40% и 50%. В България този процент е винаги около 1%. Аз не зная как работи системата в МЗ и чия е отговорността на някой да му направи впечатление, че има нещо нередно в едно такова страховито разминаване и то 3 последователни години! Вие най-добре знаете, че данните от РИОКОЗ са подобни и за 2008 и вероятно 2009 (която нямам цялата), но тях ще ги сравняваме в края на тази година, когато излезе Обобщения доклад за 2008 на ЕС. Т.е. говорим вече за 5 години! Време, достатъчно да отгледаш едно дете.

По мое мнение, правенето на съпоставки на нашите данни с тези на ЕС е трябва да става при обобщаването на данните на национално ниво, а именно в централното ведомство на МЗ.
Там експертите би трябвало да погледнат отстрани дърветата и да видят гората. Там експертите би трябвало да информират периодично отделните РИКОЗи поне за данните от европейския мониторинг, а защо не и за практиките на отделните страни в т.ч. и извън ЕС.

Тук му е мястото на въпроса, че начинът, по който данните от националния ни мониторинг се съобщават е абсурден и неразбираем. Отговори от рода на „не са открити наднормени количества” на един грамотен човек не му говори нищо. Той по никакъв начин не може да се използва за да се оцени Рискът . А нали това е целта на този мониторинг? Аз например бих искала да мога да сметна дали пък не е надхвърлена Акутната референтна доза.

Всъщност, това ми напомня, още и че МЗ и така и така няма данни (поне не публичини, нито пък такива, които аз исках през годините до 2007) за типа на хранене на българина, в т.ч. и рисковите групи , напр. децата за да може някой да седне и да сметне Риска за здравето на хората. Е,добре, с известно приближение ще използваме модела на хранене на други държави. Но как да смяташ Риска, като нямаш числените стойности на измерениете концентрации?!

По отношение на капацитета на лабораториите.

През 2005 г. аз попитах МЗ в писмо: С колко оборудвани и работещи лаборатории за контрол на пестицидини остатъци разполага? Ние с вас знаем какъв трябваше да бъде отговорът. Знаем и защо тогава МЗ не ми отговори. Знаем и за препоръките от DG SANCO от този период. Най-лошото е, че същият въпрос бих могла да задам и сега. Колко са лабораториите, които имат всичко необходимо за да си вършат работата? Можем да попитаме и: Кога се закупи апаратурата за лабораториите в МЗ, колко струваше и как пристигна - беше ли докрай оборудвана или стоя неизползваема с години?
Трудни въпроси. Но ако информацията не се криеше, щяхме да сме с 5 години напред в повишаването на капацитета на вашите лаборатории.


Смятам още, че е трябвало да се търсят начини за закупуване на обрудване и качествени консумативи. Трябвало е персоналът да бъде обучаван непрекъснато, предимно чрез специализации в страни с добър мониторинг, трябвало е да се воюва за високо заплащане на тези хора, защото те са със също така висока квалификация и никой няма да работи в РИОКОЗ за 400 лв. , ако с уменията си може да отиде в частна лаборатория и да взема четири пъти повече.

Тук обаче идва темата за мотивировката. Как да искаш толкова много пари за нещо, което е маловажно?

Това е един ключов въпрос. Опасни ли са пестицидите? Не са ли те едни от най-опасните химикали, произвеждани някога? Има ли между тях канцерогенни или не? Някои увреждат ли репродуктивните възможности на организмите или не? Променят ли баланса на хормоните в телата ни или не? И много други. Все въпроси, които обобщени звучат така - Достатъчно сериозен ли е проблемът за да може държавата да отдели този сериозен финансов ресурс? Аз имам документирани твърдения на отговорни чиновници от МЗ, които непрекъснато ме опровергаваха, когато твърдях, че пестицидите са много, много опасни химикали. Някои стигнаха в неграмотността си до там, да напишат и публично да защитават тезата, че нямало достатъчно доказателства, че има пестициди, които са канцерогени! И то на форум на експерти, с международно участие, който беше организиран от нас в София! Срамувах се, че съм българка.
И така - Детето не проплака и майката не го накърми.

Конкретно обаче - Вие също, както и аз, знаете, че МЗ заблуждава за капацитета на лабораториите. Заблуждава и медиите. Че единствената лаборатория, която има наистина добро аналитично обурдване е тази в Плевен. Знаете, че средният брой на анализите, които можете да правите и то едва сега, през последната година, е не повече от 70, като има лаборатории които правят и по 15. Може би ви е известно, че лабораториите в Европа правят на пъти повече. Да говорим ли за добрите , мас-детектори, за методики за различните видове плодове и зелунчуци, или за анализите на обработените храни и др. Да говорим ли за акредитацията и валидирането или за представителността на пробите, за проследяемостта на храните, които анализирате, за да могат пробите да се наистина представителни по произхода си.
Или за персонала? С риск да засегна лекарите в РИКОЗ, твърдя, че за добрия мониторинг на пестицидите е нужен екип, в който ключовата роля имат добрите висококварифицирани и опитни химици, а не лекарите. Колко от вашите лаборатории могат да се похвалят с достатъчно такива хора?

А има ли информационен поток към РИОКОЗите? Какво е свършено за да се осигури up-to-date информация на всички нива, свързани с пестицидите – от лабораторията до директорите. Пестицидите са област, в която токсикологията направи не крачка, а скок в последните десетина години. Това, което беше вярно преди, вече е остаряло и би било смешно, ако не беше толкова опасно.

Да се смесва максимално допустима концентрация и безопасни дози е непознаване на терминологията в тази област. През 2006 г. аз предоставих на експертите на МЗ едно изследване, което направихме в европейската мрежа за пестицидите. В него за 48 комбинации пестицид-продукт и отделно за 11 различни пестицида в ябълките, Акутната референта доза при децата беше надхвърлена многократно, въпреки че съответния пестицид беше под МДК! От МЗ ми отговориха с надменност, че те такива източници те не ползвали. В EFSA обаче не бяха толкова високомерни. Приеха информацията и я анализираха. С помощта на правомощията и капацитета, който имат, те вървят в правилната посока, постигат малките си победи в битката с богатото лоби на производителите на пестициди и рано или късно нещата ще започнат да си идват на мястото. Напр. през 2008 г. EFSA свали множество МДК, при някои от които индексът на корекция беше впечатляващо висок. Ето малко данни за илюстрация.

 

Активно вещество

Брой МДК, които бяха корегирани

Максимален фактор на намаление

Methomyl

38

50

Methamidophos

3

50

Fenarimol

3

25

Oxydemeton-methyl

7

10

Pirimiphos-methyl

14

100

Procymidon

20

500

Carbendazim

8

5

Fenamiphos

11

5

Ethephon

4

100

Benfuracarb

5

10

Vinclozolin

30

800

 

И това е процес. МДК се свалят периодично. Последното снижаване на МДК влезе в сила на 7 юни 2010 г. По ирония, точно на датата, на която ние закупихме поредните си проби от българския пазар.
За мен в наши дни е проява на некомпетентност да се твърди, че щом един пестицид е под нормата, на хората е гарантирано, че той не представлава опасност за здравето.
Трябва ли да се заблуждават хората, че един мутагенен пестицид, който може да предизвика промени в ДНК е безопасен под МДК? На какава концентрация се отключва мутацията? Защото аз мисля, че тук говорим за
no-threshold dose. А хормонално увреждащите пестициди ? Тяхната токсикология сега е топ-сблъсъкът между здравните експерти и лобитата на индустрията. Ендокринно увреждащите пестициди, които в ниски дози, показват ефекти, отстъстващи при високи? И тук да споменем поне хормонално зависимите видове рак, в т.ч. на гърдата. Каква част от тях се дължат на пестицидите именно в много ниски дози?

А комбинираната токсичност?
В един забележителен доклад[4] , изработен по поръчка на Environment Directorate General (DG) на ЕК, публикуван на 9-ти февруари 2010 се казва ясно, че ЕС трябва спешно да се насочи към оценяването на комбинираната токсичност. И това ще стане.
Но дотогава некомпетентни хора на ръководни длъжности ще твърдят, че няма опасност от комбинация от 14 пестицида в един и същи портокал, който аз си купих от магазин в България, само защото всичките 14 били под нормата?!


Чиновниците в МЗ не знаят, че въпросът не е някога, преди 20 години да си завършил медицина, да си седнал на заветното място и да си спрял да четеш друго, освен пресата, за да си вършиш добре работата. А всъщност такова поведение е много изгодно за интересите на индустрията с пестициди. Аз обаче мисля, че те са достатъчно силни, за да имат нужда от подкрепа и то точно от нашите здравни експерти.

Да спрем дотук. Темите са прекалено много. В добрия мониторинг на пестициди има толкова много условия! Не случайно Регламент 396/2005 ЕС , който регламентира контрола на пестицидини остатъци в храните се счита за точката в жизнения цикъл на пестицидите. Там се тегли чертата и се вижда какво е свършено по редичката.

Ако чиновниците в централата на МЗ, които вземаха експертните решения не бяха с Чернобилски синдром, щяха да знаят, че: Висок процент на открити замърсявания, голям брой открити пестициди в пробите, означава единствено и само, че вие си вършите работата добре. Иначе казано, означава просто Добър мониторинг. За справка, вижте годишните доклади на ЕС по държави.

Изложеното до тук е само част от аргументите ми, че в България няма изградена система за конрол на пестицидни остатъци в храните. Затова и основната цел на проекта, който ръководя[5] е да се подпомогне създаването на истинска, работеща система за контрол на храните, а не писането на стратегии и планове, които чиновниците в МЗ произвеждат с лекота, но без никакъв практически резултат. Често тези планове са смешни и абсурдни [6]. Но от тях зависи здравето и живота ни.

Иска ми се да се надявам, че системата за контрол на пестицидите ще бъде променена. Че в отделните РИКОЗи някой ще събере кураж да каже на глас, че има проблеми. Да си постави изискванията, защото това е единствения начин да се свърши работата. Да си зададе въпроса „Възможно ли е вследствие на лош мониторинг на опасните химикали, българските деца да са изложени на по-голям риск?” Много ми се иска и при вас да има поне по един дон Кихот, за да се случи промяната.

Заради всичко, което изложих до тук съм убедена, че моята битка не е с вас. Вие сте от моята страна.

Нямам същата увереност обаче за чиновниците от централата на МЗ в София, които бяха сигнализирани нееднократно в течение на 5 години, лично от мен, по различни поводи и които отминаваха сигналите с надменност и безхаберие. Които, с липсата на организация, създаваха и създават условия, които правят безпредметни усилията на отделните РИОКОЗи и по-конкретно на хората, които пряко изпълняват контрола на петицидни остатъци.

 

В заключение искам да се извиня, ако в резултат на неправилно поднесена от мен, или грешно интерпретирана от други информация, някой от вас се е почувствал лично засегнат, или пък му се сторило, че твърдя, че причината да няма ефективан контрол на храните е, че трудът ви е некачествен.

Специални и искрени извинения на колегите от лабораторията за анализи на пестициди на Столичната РИОКОЗ, чиито данни бяха сравнени с тези, които получихме от Холандската лаборатория. Българската лаборатория не откри замърсявания в нито една от пробите, които 9 от 10 бяха доказани със замръсявания. За съжаление аз мисля, че резултатът щеше да е същият, ако анализите бяха извършени в някоя от другите 5 лаборатории на МЗ, с изключение може би на тази в Плевен, заради добрата апаратура. Защото 99% чисти храни всяка година не са се доказвали година след година само в лабораторията на Столичната РИОКОЗ.
И причината за подобни резултати нямаше да е непрофесионализъм на персонала на лабораторията. Причината щеше да е, че с трици маймуни не се ловят. И че трябва адекватно ръководство и политика на тази толкова сложна дейност.

Същевременно, не се извинявам на хората, които са можели да променят нещо в годините, но заради спокойствието и уюта си, или поради други причини, не са изпълнявали съвестно задълженията си, не са се държали информирани за последните новости. На тези, които не са сигнализирали, не са се борили за да променят системата. По това време те са носили привилегиите на имащите власт и възможности. Тези, които са забравили, че на сградата , в която работят пише: Регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве. Аз не знам поименно, кои са те, но вие знаете, и те самите знаят, и това е достатъчно.
Не съм оптимист, че дори с дълго чаканата Агенция по храните, истинска промяна ще се случи. Чиновниците на средно ниво ще блокират отново системата. На чиновниците не се извинявам, били те в РИОКОЗ или в МЗ по принцип.

Г-жи и г-да Директори, моля Ви да предадете копие от това писмо и на служителите, които пряко изпълняват контрола по сигурността на храните в поверената Ви РИОКОЗ.

 

С уважение,

Валентина Лукова, експерт пестициди, ръководител проект

 


[1] Сървейлънс плодове и зеленчуци

[2]Сървейлънс зърнени храни

[3] Детски

[4] State of the Art Report on Mixture Toxicity - Final Report

[5] Проект:„Граждански принос към създаване на ефективна и прозрачна система за мониторинг на храните в България”. Осъществява се от две граждански организации: НД Приятели на Земята и Фондация Правото да знам, с финансовата подкрепа на Тръста за Гражданско общество в Централна и Източна Европа.

[6] Например , когато МЗ се включи по обичайния си формален начин в изготвянето на Национален план за действие по околна среда и здраве 2008-2013 г. (НПДОСЗ) , защото от ЕС ни искаха актуализацията. Тогава, в средата на 2007 г. МЗ не измисли никави дейности да в разделя Храни. Записа текст, че “основен документ на тази политика е приетият от правителството през м. август 2005 г. Национален план за действие “Храни и хранене" 2005 – 2010 г.” Е да, но пък чисто новият НПДОСЗ, беше с обхват 2008-2013 г! Това автоматично постави въпросите, които им зададох писмено: „Не би ли трябвало от 2005 до 2008 Планът Храни и хранене да е изчерпал повече от половината си дейности? И какво ще правим след 2010 г. , когато НПДОСЗ ще е нужно да продължи да действа, а Планът Храни и хранене вече ще е приключил?”. Това е поредния въпрос, на който не дочаках отговор.

10. 06. 28

Покана за Пресконференция и Кръгла маса:
„Отново за безопасността на храните. Гледните точки на различните заинтересовани страни”

28 юни 2010 г.
Източник : Правото да Знам

 

 


Кога? 30 юни 2010 г., 10.30-12.15 ч.

Къде? София, хотел Сити, ул. Стара планина № 6.

Какво?
- Плодове и зеленчуци, закупени на 7 юни 2010 г., анализирани в Холандска лаборатори за пестицидни остатъци - резултатите.

- Обобщено от Гражданския надзор на пазара за 2009-2010. Колко от храните, които проверихме би трябвало да са спрени от Министерство на здравеопазването? Какво следва?

- Седем месеца откакто бяха оповестени тревожните резултати от първите независими анализи на храни от български магазини. Петдесет дни откакто Министество на здравеопазването беше официално информирано за сериозни пропуски в системата за контрол на токсичните химикали в храните за последните 5 години, за грешни данни, изпратени от България на Европейската Комисия, за разминавания в анализите на едни и същи храни, проверени в България и Холандия. Случи ли се нещо?


 

- Причините? Няколко ключови слабости в системата за контрола на пестицидни остатъци в храните.

- Дочакахме Агенцията по безопасността на храните. Тя ще реши ли проблема?

На тези и други въпроси ще отговаря ръководителя на проект „Граждански принос към създаване на ефективна и прозрачна система за мониторинг на храните в България”, подкрепен от Тръста за гражданско общество в ЦИЕ. Проектът се реализира от две гражднски организации: Фондация Правото да знам и Национално движение Приятели на Земята.

Партнорската ни организация НД" Приятели на земята" изпрати открито писмо до директорите на РИОКОЗ в страната, с копие до министъра на здравеопазването и медиите. Можете да го намерите тук.

Кръглата маса добавя политическо измерение в пресконференцията на Проекта, обяснявайки и обсъждайки позициите на различните заинтересовани страни.
Надяваме се на водещата гледна точка на Министерство на здравеопазването.
Поканени са още Мининстерство на земеделието и храните, търговци на храни и други заинтересовани страни.

За контакти: В.Лукова, моб. 0899333276

 


 

10. 05. 12

Салата  Росо червена

В България

-под границата на количественото определяне

В Холандия

Пестицид

 

 

mg/kg

МДК

indoxacarb

0,06

2

Общо поето количество пестицид

0,06

 

 

Салата Китайско зеле

В България

-под границата на количествено определяне

В Холандия

 

 

Пестицид

mg/kg

МДК

Според закона за Храните не би трябвало да се продава в български магазини защото:

sulphur

1

60

 

prochloraz

0.03

5

 

Общо поето количество пестицид

1,03

 

 

 

Салата Биондо зелена

В България

-под границата на количествено определяне

В Холандия

 

Пестицид

mg/kg

МДК

imidacloprid

0,12

2

Общо поето количество пестицид

0,12

 

Салата зелена къдрава

В България

-под границата на количественото определяне

В Холандия

 

Пестицид

mg/kg

МДК

Причини за безпокойство

Според  закона за Храните не би трябвало да се продава в български магазини защото

procymidone

0,02

5

Увреждащ ендокринната система, категория 1*

канцероген

Пестицида е неразрешен за
употреба в ЕС

Общо поето количество пестицид

0,02

 

 

 

 

 

Салата Българска зелена салата

 

В България

-под границата на количественото определяне

В Холандия

 

Пестицид

mg/kg

МДК

Причини за безпокойство

Според  закона за Храните не би трябвало да се продава в български магазини, защото

metalaxyl

0,02

2

 

 

vinclozolin

0,2

5

1. Канцероген, категория 3*****;
2. Увреждащ репродуктивните способности, категория 2*;
3. Увреждащ репродуктивните способности, категория 2*

Пестицида е неразрешен за употреба  в ЕС

fenamidone

0,8

2

 

 

carbendazim

0,27

0,1

1. Увреждащ репродуктивните способности,
категория 2 *.
2. Увреждащ репродуктивните способности, категория 2**
3. Мутаген, категория 2***

Пестицида е 2,7 пъти над разрешените норми

thiophanate-methyl

6,1

0,1

1. Мутаген, категория 3****

Пестицида е 61 пъти над разрешените норми

Общо поето количество пестицид

7,39

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Салата код Салата Айсберг

В България

  • Под границата на количественото определяне

В Холандия

Под границата на количественото определяне

Лимони код

В България

В Холандия

 

Пестицид

mg/kg

МДК

Допълнителни причини за безпокойство*

Според  закона за Храните не би трябвало да се продава в български магазини, защото

Buprofezin

0.01

1

1.Канцероген – предполагаем

Пестицида е неразрешен за
употреба в ЕС

Chlorpyrifos

0.07

0.2

1. Увреждащ еднокриннта система

2 Холинестеразен инхибитор

 

Phenylphenol,2

0.23

12

1. Канцероген

2.Увреждащ еднокриннта система

3 Увреждащ развитието

 

Pyriproxyfen

0.01

0.6

-

 

Imazalil

2

5

1. Канцероген

2 Увреждащ развитието и репродуктивните способности

 

Prochloraz

0.6

10

 

 

Общо поето количество пестицид

2,92 mg/kg

 


Мандарини

В България

  • Под границата на количественото определяне

В Холандия

 

 

Пестицид

mg/kg

МДК

Допълнителни причини за безпокойство*

Според  закона за Храните не би трябвало да се продава в български магазини, защото

Bromopropylate

0,28

2

-

Пестицида е неразрешен за
употреба в ЕС

phenylphenol,2-

0,09

12

-

 

Pyriproxyfen

0,02

0.6

-

 

Imazalil

2,3

5

1. Канцероген – възможен

2. Увреждащ репродуктивната система и развитието

 

 

 

Prochloraz

0,75

10

-

 

Общо поето количество пестицид

3,44

 

 

Мандарини

В България

  • Под границата на количественото определяне

В Холандия

Пестицид

mg/kg

МДК

Допълнителни причини за безпокойство*

Imazalil

0,35

5

1. Канцероген – възможен

2. Увреждащ репродуктивната система и развитието

 

Общо поето количество пестицид

0,35

 

Банани

В България

  • Под границата на количественото определяне

В Холандия

Пестицид

mg/kg

МДК

Допълнителни причини за безпокойство*

chlorpyrifos

0.02

3

1 Увреждащ еднокриннта система

2. Холинестеразен инхибитор

Imazalil

0.18

2

1. Канцероген

2.Увреждащ развитието и репродуктивните способности

Thiabendazole

0.24

5

1.  Канцероген

2. Увреждащ развитието

Общо поето количество пестицид

0,44

 


 

*Възможните ефекти върху здравето са взети от бази , които обобщават данни за токсичния  ефект на химическите вещества. Използвание са  следните авторитетни листи; CA Prop 65 Female Reproductive Toxin, CA Prop 65 Male Reproductive Toxin, U.S. TRI Reproductive Toxin, IARC Carcinogens, California Prop 65 Known Carcinogens, Keith list, Colborn list, Cholinesterase Inhibitor, EU list,Hazardous Substances Data Bank, Integrated Risk Information System, International Toxicity Estimates for Risk, Chemical Carcinogenesis Research Information System, Genetic Toxicology,

 

 

10. 05. 12

Сравнение на резултати от българска и холандска лаборатория

12 май 2010 г.
Източник : Правото да Знам

Обявяване на резултати от паралелни анализи в българска лаборатория на Министерство на Здравеопазването и холандска, акредитирана лаборатория.

10 проби от различни плодове и зеленчуци бяха разделени на две части и в един и същи ден бяха изпратени за анализ в една от лабораториите на Министрество на здравеопазването  и холандската лаборатория.

Девет от анализираните в холандската лаборатория храни се оказаха замърсени с пестициди, межу които имаше забранени и надхвърлящи разрешените норми.

В българската лаборатория в нито една от пробите не се доказа наличие на пестициди.

Повече информация за анализираните храни, можете да намерите тук.

 

 


10. 05. 11

Прес конференция

12 май 2010 г,
Източник : Правото да Знам

Има  ли разлика в резултатите от проверка  на едни и същи храни, анализирани  в българска и в холандска лаборатория?

Как функционира системата за контрол на остатъчни съдържания на пестициди в храните в последните пет години?
Защитени ли са българските граждани от токсичните химикали? Какви данни е изпратила България на Европейската Комисия?
Знаем ли  колко плащаме за този мониторинг?
Има  ли разлика в резултатите от проверка  на едни и същи храни, анализирани  в българска и в холандска лаборатория?
Как функционира системата за контрол на остатъчни съдържания на пестициди в храните в последните пет години?
Защитени ли са българските граждани от токсичните химикали?
Какви данни е изпратила България на Европейската Комисия?
Знаем ли  колко плащаме за този мониторинг?
Как и защо търговците и прозводителите ще трябва да вадят кестените от огъня?

На тези и други въпроси ще отговаря екип на проект „Граждански принос към създаване на ефективна и прозрачна система за мониторинг на  храните в България”, подкрепен от  Тръста за гражданско общество в ЦИЕ: Фондация Правото да знам и Национално движение Приятели на Земята.