"Какво ядем?" - документална поредица на Фондация 'Правото да знам'

Предлагаме ви  промоционалния анонс  на поредица от седем документални филма , излъчeна по Канал 1 на БНТ ,  от 10  до  19 май 2010

(виж цялата поредица от седем филма  тук)

 


Безопасността на храните

Автор: В. Лукова

Безопасността на храните - Защо?

Доверието  на потребителите в безопасността на храните в България в последните десетилия бележи драматичен спад.
Влагането на некачествени суровини  или на  съставки, които са неприсъщи за конкретния продукт  се превърна в обичайна практика.
Малцина са,  които  очакват киселото мляко да има лечебните свойства, които му извоюваха място на   световните пазари, хлябът да е без  подобрители, колбасите - без добавки от соя, сиренето без допълнителни мазнини.

Неспазването на хигиенните правила в процесите на производство и предлагане на храната са друга опасност за здравето ни.

В целия  Европейски съюз потребителите също имат своите притеснения за сигурността на храните.

Безопасността на храните - политиката

Политиката за безопасността на храните  има своята законова основа още в Договора за Европейска общност (по специално чл. 37, 95, 152,153).

Следващ по важност е Регламентът, наричан често  “Общ закон за храните” (Regulation 178/2002).
Според него бизнесът с храни е длъжен да осигури проследяемост по веригата - от производителя до масата на потребителя.
Регламентът от своя страна се доразвива в различни законови документи, касаещи отделни области от безопасността на храните (хранителни добавки, генно модифицирани организми, пестициди и др.)

През 2000 г. Европейската Комисия одобри Бяла книга за безопасността на храните,  за да регулира  качеството и безопасността на храната. Същината й  е постигането на максималното достижимо ниво на защита на здравето на потребителите. Основните й моменти са :

  • Създаване на Европейска Агенция по безопасността на храните, която да предоставя на Комисията независими научни становища и да подпомага изработването на законодателство в областта на безопасността на храните.
  • Радикална реформа - законодателни промени, които да преведат на практика подхода “от фермата до масата”
  • Отговорност на производителите на храни, на фермерите и на операторите с храни
  • Проследяемост на храната и нейните компоненти
  • Анализ на риска чрез три много важни елемнта:
    - оценка на риска, - управление на риска и  - комуникация на риска
  • Контрол над прилагането на законодатерлството  - Оперирането на системата за контрола  е изцяло отговорност на националните правителства.
  • Информация за потребителите
  • Международни измерения (за страните извън ЕС )

 

Сега, през 2009 г.,  9 години по-късно можем да потърсим отговор на въпросите  - как тези основни елементи се отразиха на политиката по безопасността на храните в България. Никак. Ето така. 

В морето от информация за некачествени и опасни храни въпросът за химическата безопасност на храните е  само част.

Малка , но особено опасна.
Най-опасната от тях е тази за  замърсяването на храните  с пестициди.
Пестицидите, химикалите, които сме създали за да убиват живи организми.

Каквито сме и ние, обаче. Европа мисли по този въпрос. България? Не. 


 © Текст& Дизайн  Фондация Правото да Знам http://right-2-know.org/
 Зачитайте правото ни на собственост върху материалите, публикувани на този сайт. 

Бъдете активни и почтени - Децата ни гледат. 




Имате  мнение по това, което прочетохте?
Искате да разкажете за вашия опит? За подобен проблем? Не се колебайте.
В рубриката Гледна точка можете да направите мнението си видимо за всички, които посещават сайта.