Автор: Валентина Лукова

Химическата безопасност на храните е част от по-общата тема за безопасността на храните

Химичните вещества  могат да са преднамерено добавени в продуктите (наречени адитиви).
Те са общо  24 групи, между които са:  оцветители, подсладители, консерванти, подобрители на вкуса и др).

Химикалите могат да са попаднали в храната ни и през опаковки или други материали, с които храната ни е влязла в досег в процеса на производство или продажбата й  - това са т.нар. контактни вещества.

Адитивите и контактните вещества са  групи  химикали, относително (и поне на теория)  контролирани чрез законодателство още при одобрението си за влагане, като за тях са въведени  изисквания при пускането им на пазара. Защитата ни от тях е на относително по-добро ниво.

Химическите вещества, които попадат  в храната ни като резултат от замърсявания в околната среда (т. нар. замърсители) не се очаква да се намират там и следователно  не са  създадени предварително  норми за безопасността им по отношение на храните .

Замърсителите в храните би трябвало да  се следят и би трябвало да се полагат усилия за намаляване на присъствието им в природата и от там за присъствието им в храните.  


Законодателството за замърсителите в храните като микотоксини, тежки метали, нитрати и др. е относително добре познато на обществеността. Тези вещества много лесно могат да се контролират със съвременните аналитични методи.

Специално,  коренно различно и малко познато е мястото на пестицидните остатъци в храните.

Официално политиката на ЕС и на България за химическата безопасност на храните  е поставена на принципа, че е нужен баланс между химическата безопасност на храната и ползите, които преднамерено използваните  химични   вещества осигуряват.
Важи и принципът на оценка на риска (а не оценка на опасността!),  който е сериозно атакуван в последните години. По него могат да се напишат още поне три важни статии. 

Но до тук с теорията.


Какво се случва на практика с химическите замърсители в храните?
Осигурено ли е на потребителите достатъчно ниво на безопасност, както се изисква според член 152  на Договора на ЕС, както се изисква от Закона за храните, както впрочем се изисква от простото човешко право на безопасна храна?

Какви са правата ни и как те се осъществяват?

Имаме  ли информация за това, какви химикали, освен другото, се съдържат в храните ни ?

Каква е ситуацията в ЕС и в България?

Какво можем да направим за да променим нещата и как междувременно да намалим рисковете за себе си, децата си и бъдещите поколения?

В морето от информация за некачествени и опасни храни въпросът за замърсяването на храните с пестициди е само малка, но по съществото си принципно различаваща се и опасна  част.
За тази част ще говорим предимно на тази страница .

На нея бяха посветени  и първите  независими анализи на храни,  които  направихме, благодарение на финансовата подкрепа на Тръста за гражданско общество. За първи път извън  системата на държавния контрол, след внимателен анализ на данните от последните 7 години, избрахме кои храни и за какви активни вещества да бъдат проверени в независими акредитирани европейски лаборатории.
Анализи, които за съжаление доказаха, че България е бунището на Европа.

А българските граждани са най-малко защитените.

 Вижте резултатите.