15. 02. 10

СИНДРОМЪТ НА ПРАЗНОТО ГНЕЗДО

Синдромът на празното гнездо се определя като силни  чувства на скръб, загуба  и самота, които родителите изпитват, когато и последното им дете

трайно  напусне  дома.

Според психиатрите това  не е клинично състояние. Но може да прерастне в такова.

Как се случва?

Въпреки че е възможно самите вие активно да сте насърчавали децата си да станат независими, моментът може да е болезнен, когато това се случи.

 

Какво изпитвате?

Трудно ви е,  че децата ви  не са  у дома и нямат  нужда от вашата помощ.

Вече не сте част от ежедневието им. Няма  го   постоянното общуване.

Тревожите се за  безопасността на децата си  и дали те ще бъдат в състояние да се грижат  за себе си сами.
Промяната може да е още по-болезнена, ако децата ви  си тръгват по-рано, отколкото сте очаквали. Или защото си тръгват по-късно, отколкото е било редно.

Ако имате само едно дете, или силно сте се идентифицирали  с ролята си на майка/баща, ви чака особено трудно адаптиране към празния според вас дом.

 

Какво е въздействието на синдрома на празното гнездо?

Проучванията  показват, че родителите, които преживяват  синдрома на празното гнездо   изпитват дълбоко чувство на загуба, която може да ги направи податливи на депресия, алкохолизъм, криза на идентичността и сериозни конфликти с брачния партньор.

Ако родителят е самотен, рискът за психиката му е е още по-голям.

 

Синдромът на празното гнездо са чувствата

Как мога да се справя със синдрома на празното гнездо?

 

 

Приемете промяната.
Съсредоточете се върху това, което можете да направите, за да помогнете на детето си да успее, след като вече е напуснало  дома си.

Поддържайте връзка.
Можете да продължите да бъде близки с децата си, дори когато те живеят отделно. Направете усилие да се поддържа постоянен контакт чрез срещи, ако живеете в един град. Средствата на съвременната комуникация са ви на помощ , ако сте разделени от разстоянията. Създайте редовни контакти чрез телефонни обаждания, имейли,  видео разговори.

Мислете  позитивно.
Вижте колко много  допълнително време и енергия имате на разположение!Посветете ги на личните си интереси. Адаптирайте се , като си позволите да си спомните, че и вие сте човек.

Потърсете подкрепа.
Ако имате затруднения, да проедолете синдрома, Опрете се на близките си за подкрепа - роднини , приятели. Споделете вашите чувства.
Ако се чувствате депресирани, консултирайте се с вашия лекар или потърсете психолог.

Влезте в нашата общност за взаимопомощ. Елате на нашите срещи, в които родители, говорят с родители. Анонимно.

Може  ли да се предотврати синдрома на празното гнездо?

Ако последното или единственото ви   дете е на възраст, която предполага, че скоро ще напусне дома, планирайте  бъдещето си.
Потърсете нови възможности в личния и професионален живот.
Намерете нови предизвикателства у дома или на работното си  място.
Започнете нещо ново.
Промененият ви стил на живот ще остави по-малко пространство за синдрома, за чувството за загуба, които раздялата на вашето дете може да причини.

Елате на нашите срещи, в които правим нови неща. Елате за да правите нови неща.

Елате за да научите други какво ново могат да правят.

на скръб, загуба  и самота, които родителят изпитва, когато и последното им дете трайно  напусне  дома.   Това не е клинично състояние. [1]

Как мога да се справя със синдрома на празното гнездо?

Приемете промяната.
Съсредоточете се върху това, което можете да направите, за да помогнете на детето си да успее, след като вече е напуснало  дома си.

Поддържайте връзка.
Можете да продължите да бъде близки с децата си, дори когато те живеят отделно. Направете усилие да се поддържа постоянен контакт чрез срещи, ако живеете в един град. Средствата на съвременната комуникация са ви на помощ , ако сте раздлелени от разстоянията. Създайте редовни контакти чрез телефонни обаждания, имейли,  видео разговори.

Мислете  позитивно.
Вижте колко много  допълнително време и енергия имате на разположение!Посветете ги на личните си интереси. Адаптирайте се , като си позволите да си спомните, че и вие сте човек.

Потърсете подкрепа.
Ако имате затруднения, да проедолете синдрома, опрете се на близките си за подкрепа - роднини , приятели. Споделете вашите чувства.
Ако се чувствате депресирани, консултирайте се с вашия лекар или потърсете психолог.

 

Влезте в нашата общност за взаимопомощ. Елате на нашите срещи, в които родители, говорят с родители. Анонимно. Пишете ни за да ви включим.

Може  ли да се предотврати синдрома на празното гнездо?

Ако последното или единственото ви   дете е на възраст, която предполага, че скоро ще напусне дома, планирайте  бъдещето си.
Потърсете нови възможности в личния и професионален живот.
Намерете нови предизвикателства у дома или на работното си  място.
Започнете нещо ново.
Промененият ви стил на живот ще остави по-малко пространство за синдрома, за чувството за загуба, които раздялата с вашето дете може да причини.

Елате на нашите срещи, в които правим нещо за първи път .
Елате за да правите нови неща.
Елате за да научите другите  какво ново могат да правят.

Посетете ГРУПИ R-2-K

15. 01. 30

Децата пораснаха! Ура!
Край на изнурителния труд, грижите и работата на две места!

Време е за мен като човек!

 

Да видим, какво би било ако...

Ето всички онези книги, които така и не успяхте да прочетете през последните 20 години! 

А колко нови филми гледахте през това време?

Кога за последно се скарахте на спокойствие с партньора си?

Спахте ли до обяд в неделя през тези години?

Нямахте време за фитнес, нали? Ако не броим тичането с торбите от пазара.

Наистина беше забавно да сте всяка вечер в кухнята пред печката, но може би е имало и друго, което  да правите по това време? Проверете дали е така.

Не изглеждате така, както когато бяхте на 20, наистина, но пък защо да не походите голи у дома след баня, докато тоалетното ви мляко попие добре?

Крайно време е да разширите кръга от познати! Експериментирайте с нови хора, това ще ви донесе нови усещания.

Не е ли време да се научите да танцувате салса? Или танго?

Обичате подводните спортове? Точно сега му е времето! Докато чакате лятото, плувайте на басейн.

Присъдените се към  нашите групи R-2-K, в които правим нови неща заедно за първи път.

 

Следва.