15. 03. 29

ДЕЦАТА БУМЕРАНГ
автор: Фондация Правото да знам

Психолозите ги наричат "Децата бумеранг " или  "Поколението бумеранг" .
Кои са те ?
Поколението, на възраст малко над и под  30-те, което не напуска родните си домове,  или ако ги напусне бързо се връща обратно.

Тенденциите отвъд океана.
За  САЩ размерът на явлението се счита за една  истинска социална революция. 
Докато преди  тийнейджърите са започвали  да  живеят разделени от родителите си от 18-годишна възраст, то сега, сред младите хора на възраст от 25 до 34г. средно около  32 % живеят в родните си домове.
Промените  очевидно се приемат спокойно. Нито децата, нито техните родители имат   емоционален проблем с новото положение. Напротив - оптимистичното настроение допълнително превръща тенденцията в широко разпространена. 34, 61%  от младите на възраст 25 г. казват, че имат приятели или членове на семейството, които са се преместили обратно при родителите си през последните няколко години. Всеки три от десет родители на пълнолетни деца (29%) съобщават, че поне едно от техните деца се върнало при  тях.

 

Един анализ на статистическите данни на Бюрото по преброяване на населението в САЩ  показва, че делът на американците, живеещи в  семейни домакинства е най-високия от 1950 г. насам, като  се увеличава главоломно от 2006 г. 

За възрастта  25 г. до 34г., живеещите  в домакинства от по  няколко поколения са , както следва:
През 2010 г. 21,6% са живели в този вид домакинства, в сравнение с 15,8% през 2000 г. (по-голямата част живеят с родителите си). Делът на 25- до 34-годишните, живеещи в домакинства от по  няколко поколения е бил най-малък през 1980 г. (11%) и нараства постоянно от тогава, с галопиращи  темпове откакто започна рецесията през 2007 г.

 

В Европа 
В Европа  картината не е много по-различна. Данните сочат, че всяка година  се увеличава делът на младите хора,  които  се връщат при своите родители. Този ръст е около    10-15%  в сравнение с всяка предходната година . За 2012 г. това са  около 50 милиона души. Те са основно млади хора на възраст 25-34 години. 
Статистиките данни са впечатляващи: 90% от испанските и португалските младежи, 70 %  от германците  и 60% от британците , поляците  и италианците живеят заедно със своите родители.

 

Очаквайте:   Причини. Последици. Кой губи?

 

 

 © Текст& Дизайн  Фондация Правото да Знам http://right-2-know.org/
 Зачитайте правото ни на собственост върху материалите, публикувани на този сайт. 

15. 01. 28

ЕДИН ДЕН ЩЕ ИМАМ СИН И ЩЕ НАПРАВЯ ВСИЧКО НАОПАКИ

Източник

Един ден ще имам син и ще направя всичко  наопаки. От 3-годишен ще му повтарям: „Миличък, ти не трябва да ставаш инженер или юрист. Не е важно какъв ще бъдеш, когато пораснеш. Искаш да си патоанатом – добре! Футболен коментатор – чудесно! Клоун в търговски център? Отличен избор!"

Когато станеш на 30 ще дойдеш при мен, ще свалиш тежкия костюм на клоун, а гримът ще се стича по лицето ти и ще ми кажеш: „Мамо, аз съм на 30 години, а съм клоун в търговски център. Това ли искаше за мен? Какво си мислеше, когато ми казваше, е висшето образование не е задължително? Какво си мислеше, когато ми даваше да играя навън, вместо да решавам задачи?"

А аз ще му отговоря: „Скъпи, аз следвах желанията ти, не исках да те притискам! Ти не обичаше математиката, предпочиташе да играеш навън с децата."

Тогава той ще възрази: „Но аз съм бил дете и не съм разбирал последиците, аз не съм могъл да взимам решения, а ти ми провали живота!” И ще доразмаже грима на клоун по лицето си.

Тогава ще го погледна в очите и ще му кажа: „Така. В света има два вида хора: едните живеят, а другите търсят виновни. Ако не разбираш това значи си идиот.”

Той ще ахне и ще припадне. Ще са му необходими поне пет години посещения при психотерапевт.

Или не…

Един ден ще имам син и ще направя всичко наопаки. От 3-годишната му възраст ще му повтарям: ”Сине, не бъди идиот. Мисли за бъдещето. Учи математика, ако не искаш цял живот да си оператор в кол център.”

Когато станеш на 30 години ще дойдеш при мен, потен и оплешивяващ програмист, с дълбоки бръчки и очила, и ще ми кажеш: „Мамо, аз съм на 30 години. Работя в Google 20 часа в денонощието. Нямам семейство. Какво си мислеше, когато ми казваше, че добрата работа ще ме направи щастлив? Какво си мислеше, когато ме караше да уча математика?”

А аз ще му отговоря: „Скъпи, аз исках да получиш добро образование. Исках да имаш възможности!” Тогава той ще ми отговори: „ за какво са ми тези възможности, когато съм нещастен? Минавам покрай клоуна в търговския център и му завиждам, мамо! Той е щастлив. Можех да съм на негово място, но ти ми провали живота!”

Тогава ще го погледна в очите и ще му кажа: „Така. В света има два вида хора: едните живеят, а другите търсят виновни. Ако не разбираш това значи си идиот.”

Той ще ахне и ще припадне. Ще са му необходими поне пет години посещения при психотерапевт.

Или ще постъпя по друг начин. Един ден ще имам син и ще направя всичко наопаки. . От 3-годишната му възраст ще му повтарям: „Аз не съм тук, за да ти казвам какво да правиш. Аз съм тук, за да те обичам. Отиди при баща си, попитай него, не искам отново да съм крайна.”

И когато станеш на 30 години ще дойдеш при мен, потен и оплешивяващ режисьор, с дълбоки и тъжни очи, и ще ми кажеш: „Мамо, аз съм на 30 години! Вече 30 години се опитвам да спечеля вниманието ти, мамо. Посветих ти десет филма и пет пиеси. Написах книга за теб, но ми се струва, че на теб не ти пука. Защо никога не изказа мнение? Защо непрекъснато ме пращаше при баща ми?”

А аз ще му отговоря: „Скъпи, аз не исках да решавам вместо теб. Аз просто те обичах, а за съвети имахме баща ти."

Тогава той ще ми отговори: „ Не ми пука за съветите на баща ми. Цял живот исках твоето мнение и внимание. Готов съм да дам всичко само да разбера какво мислиш за мен. Ти ми провали живота с твоето мълчание и отдалеченост!”

Той ще ахне и ще припадне. Ще са му необходими поне пет години посещения при психотерапевт.

Този текст е създаден от Светлана Хмел, като профилактика за перфекционизма на майките и стремежът им да са идеални родители. Колкото и да се опитваме да бъдем добри майки, децата ни винаги ще имат какво да разкажат на психотерапевта си!